И нейде там, в отвъдните селения,където времето завинаги е спряло.Където всяка мисъл е прозрениеи всяко намерение е зряло.
Там някъде, където всяка думае само истина и вяра.Където зло не съществуваи обичта не е обзета от поквара.
Където бели облаци се гмуркат,сред синия лазур на небесата.Където розите сънуват,приятната целувка на росата.
Там някъде душите ни самотни,захвърлили житейската одежда,ще бъдат най-подир свободниза да се слеят във една надежда.