Стъпки

Защо ли чувам леки мъжки стъпки
на срички да ме следват отдалече?!
Не се страхувам от приятна тръпка,
с която ги очаквам всяка вечер.

Когато бързам в сън да се завърна
във дебрите на моята душа,
тогава някой ме зове да се обърна
и с поглед кротък да го утеша.

И аз поглеждам тайничко през рамо....
Дано да се затича той след мен.
Без думи, с поглед нежен само
мигът да засияе споделен.

Дали да не поспра да го изчакам,
да стопля в шепи погледа му тих?
Поваля ме сънят, а после - мрака...
а после утрото ме буди в стих.

На срички чувам стъпките му леки.
Заглъхват думи за една мечта.
Намират тайните към мен пътеки.
Настигат ме отново вечерта...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-28
прочитания: 268
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 31 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45911
   Съобщения: 201778
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68535
   SMS-и: 800
   Снимки: 4704