Далеч от мен изпрати те живота, 

а толкова ми липсва твоя поглед...

Приятели ли сме?  Каква заблуда!

Щом ден и нощ бленувам твоя образ!

Далече си от мен, а ме докосваш, 

когато се разхождам сред полята.

С усмивката си нежна ме обхождаш,

улавям я в препускащия вятър!

Едва ли ще те видя пак отсреща...

С въздушните целувки над реката!
А няма мост..., до тебе да дотичам,

на онзи бряг отведе те съдбата!

Но тя не знае, че когато вечер,

запалените лампи са звездите, 

при мене идваш, в светлина облечен,

но с утрото убиваш пак мечтите...