Забравен

От студът каширал се зад някой ъгъл

прегърнал кофата, небивал лукс,

лежи момче, доскорошен отличник

за днес с дозата, изпълнил си дългът.

В играта вкарал го добър приятел,

отдавна легнал сред поле от мъртъвци

с една омайна дръпка от сладката тревица,

забравил завинаги за майчините сълзи.

Сезони се сменят, години отлитат

не ще се върне времето назад.

Прекалено късно е, загърбен от познати

да се завърне в тъй жалкия за него свят.

А защо ли му е да се връща?

не бе опитал никой да го спре

какво ще стане, ако удоволствието увеличи си двойно

дали пък няма да се чувства по-добре?

Снегът се сипеше, затрупва без пощада

искрящите му, до скоро шарещи очи

устремен е към мечтите си, където

със свойта доза пак ще се усамоти.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf