Разпилян

Събирам останките от себе си,

разпилени с нежност, с такава сила.

За кого тупти тъй бавно сърцето ми?

Не, ти не би ме наранила...не би ме наранила.

И говоря сякаш сам, останал на небето,

звездите ярки угаснаха отдавна

и се връщам наранен, там от където,

на кръста си, оголен ме разпъна.

Събирах очите си от тревата,

не намирах никакви копнежи, миражи, мечти,

притиснат сякаш, в дъното на земята,

като нежна, опияняваща дрога, ти ме уби!

Гласът ми остава, толкова тих,

на глътки събирам изгубени милувки.

От устните ти отровата ли, отпих?

И ето на падам, на разстояние от хиляди целувки.

Бисери отскубнати играят в краката ми,

а аз се влача, опитвайки се да не крещя.

Събори ме, не ти, а наивно, душата ми...

Какво бих намерил от себе си в дъжда?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf