L`oiseau

Винаги съм мислил,че е трябвало да се родя птиче.И нещо се е объркало.Някой е грабнал по погрешка мъничката ми душичка и я е напъхал в това огромно и странно тяло.И ето ме сега – крача забързан – вместо да се рея из облаците.Кво да се прави,няма избор.А и вече попривикнах.Нищо,че все поглеждам нагоре – хората си мислят,че ...

Вечер,като легна,затварям очи,но не заспивам.Започвам да си мечтая.За какво ли не.

Обичам тъмнината.Някои ги е страх,но мен – не.Тогава се чувствам истински свободен.Решетката е черна и в тъмното не се вижда.Сякаш наистина я няма.И като да ми е да разперя онези крила…

Веднъж сънувах,че наистина съм свободен.Решетката бе зад мен и можех да отида където си поискам.Да размахам мъничките си крилца и… Можех,а не помръдвах от мястото си.Треперех целия и не знаех от радост ли е,от страх ли…Страх…Страх и то какъв страх!

Ами ако досега съм бил свободен и сега изведнъж…Как пък никой не мина да каже от коя страна е тая Свобода?!Добре,че поне знам какво представлява.Ако я видя – мисля,че ще я позная.Миналата пролет в клоните ми кацна едно малко птиче.Твърдеше,че е видяло всичко на този свят.Дори и Свободата.Била статуя.С протегната нагоре ръка към…свободата.Това последното не го разбрах,но съм склонен да и вярвам…

Добре,че се събудих.Решетката е пак пред мен,но го няма страха.И май,че ми е по- добре.

А,че не съм птиче май вече посвикнах.Не мога да летя,но пък толкова добре пълзя.И полека,полека стигам до върха.И около мен едни птици като размахват ония ти му крила…И тихичко си подвикват : Тоя пък що ще тука?...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf