Черно

Сърцето от гърдите ми изтръгна
Разкъса го на две и ми го върна.
И то сега е кърваво и плаче.
Сърцето ми, остави ти сираче.

Душата ми от тялото откъсна.
Превърна я във прах и я разпръсна.
Като река самотна да тече,
Нестигаща до никое море.

Ръцете ми целуна и отрови.
Прекърши ги и сложи им окови.
А бяха нежни, пълни с топлина,
готови да те пазят от света.

Очите ми превърна във сълзи.
Погледна в тях и всичко угаси.
Но колкото и болка да ми даваш
да убиеш любовта ми сила нямаш!

29.11.2007

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf