|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На осемнайсет
Мрака около мен разтича се
петно катран, страх неназован
махалото безмислостно разсича
със своето острие-коса несломимата съдба.
Времето през пръстите тече
по пода се пръска, прах и кървава краска
пълзи пясъка, съска и сече
живота ми на две, на три, и така отново
поредното парче.
Черно е цветът навред,
насреща само мътен силует, поет
заключен в огледалото от лед
от скреж, без стремеж към полет.
Надеждата е безплътна красота,
олицетворена във света, в кръвта
догарящ пламък във нощта
огряващ с хладна светлина леда.
Махалото понася се под тежестта,
на своето острие-лице към моето сърце
Погледа сграбчва проблясък
режещ трясък, крясък, писък на дете.
И край. Аз съм там, залян с катран
част от мен вече е зад мен,
застинала, отминала, загинала
необратимо и непоправимо, да, знам.
Леда се топи, под него нов слой
спомените се размиват,вадички отмиват
миналото в мрака, пометено от порой
залято, в зима, не във лято изчезва всичко свято.
И напред понесен от живота
вървя, пълзя, летя, падам и лежа,
оставяйки след мен парчета,
от моето аз, за вас, и крещя
без глас.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Tharingail
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-11-30
прочитания: 195
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7549
Автори: 2040
Произведения: 45891
Съобщения: 200830
Лексикони: 2047
Коментари: 68495
SMS-и: 800
Снимки: 4701
|
|
|
|
|
|
|
|
|
