Сълза

Сълза безмилостна лицето ми разсича,

и търси път към моето сърце,

че само тебе то обича

и всеки ден и всяка нощ все теб зове.

Сълза тъй приказно красива,

събрала мъката и любовта,

кристално чиста, мълчалива,

приятелка във радост и беда.

Сълзата чувствата издава,

без думи ти говори за любов,

и нямото признание оставя

следа в душата цял живот.

Сълзата милост, прошка може да измоли,

готов ли си сега да я дадеш,

не чувстваш ти вина...защо ли,

отдръпваш се във този миг зловещ.

Щастлив е който може да изплаче,

тъгата, болката и радостта.

Пречистен тръгва той във здрача

с любов огромна в своята душа.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf