ЖРЕБЕЦЪТ НА МОИТЕ СПОМЕНИ

Яхнал жребеца на моите спомени
бурно препускам към минали дни.
Светят по стръмното сълзи отронени
в мисли несбъднати, в тъжни вини.

Чаткат по твърдата угар подковите.
Мигом припламват студени искри.
С кремъчна болка ми шепнат любовите.
"Спри се, чаровнико! Хайде, поспри!"

Мракът поглъща интимните шепоти.
Вятърът свири по прашния път.
Дълго препускам към първите трепети -
тези, в които го няма мъжът...

Тези в момчето - със вярата, звездната,
дето във тъмния свод се стопи.
Трепети мои, отдавна изчезнали -
сън за душата, когато заспи...

Цвили жребецът ми. Сгъва копитата.
Спомен навярно зове ме в пръстта.
Кръв по лицето ми. Тежко залитане.
Тъжно ридание в сухи уста.

Виждам звездите, отдавна угаснали -
въглени сиви от пепел и прах.
Няма го светлото чувство, прекрасното.
Няма го споменът с детския смях.

Яхнал жребеца на моите спомени
връщам се в тихата моя печал.
Пролет повторна за листи отронени
няма... И никой не би ми я дал...

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf