И пак през май ще боледувам,ще се отворят старите ми рани,пак черните кошмари ще сънувам,и черни дните ми ще станат.
Ще губя път и ще събирам сълзи,от мене тъжни стихове ще падат.Ще бягат мислите ми бързи,ще ослепея. Тъжно казано - ще страдам...
Магия ли е че не мога да забравя?Отровена ли е душата ми от мъка?Години минаха. Какво ли не направих...Но май остава месец на разлъка...