С лекота

Ти беше там

на първия ред,

сред първите.

Аз влязох последен

и бях един от последните.

Видях силует

и кичур от твойта коса

и те бяха достатъчни,

за да вкуся от малкото

твоя доброта.

Ден, а можеби два,

малко след това

си казахме здравей...

И тогава ти облегна глава

на моята “може би нежна” ръка.

Очите ти шареха,

а лицето сияеше.

Сърцето ми биеше,

а ръцете блуждаеха.

Топлината ти светеше,

а мъдростта повеляваше.

Лудостта те издигаше,

а мислите сваляха.

Само, че стихове или думи

изобщо, въобще са ненужни

да опишат това или онова

от теб, като цяло,

топлещо моето съзнание вяло.

Убеден съм дори,

че Ван Гог и Дали

биха се спряли пред очите твои сияйни...

И тогава без мисъл,

без тон

и без четка в ръка,

безмълвно биха казали:”ДА”!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf