НАМЕРИХ ТЕ СРЕД ТЯХ

В стих си навих да те опиша...

После...

Музата своя упрекнах,

че бяга и даже може за друг да се стяга!

Кафе силно изпих,

в думи чужди, неусетно очи потопих...

Мисъл мина през мен –там, да те намеря!

Там, сред хиляди стихове,не мои!

В дузина, сред тях, теб ...отново открих!

В дузина нестихващи митове

по детски красиви,

мъдри, даже  леко парливи!

Имена на поети от природата взети.

И уверих се тогава,

че въпреки моята “слава”

на света все още има души,

с вперени в непреходното гърди.

С думи рисуващи!

С мисли разкъсващи!

По - красиви от мойта ръка

и по близки до мойта душа.

Даже... от думите мои...

С реверанс мислите техни аз взимам

на теб ги отдавам,

на теб ги вричам,

а... как те...

обичам...

и тичам ли... тичам... 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf