StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

Джуджи

луната е извънземно с човешко лице.
има нокти на страх
крие чувства.
при задушница плаче зародишът в нея
и набира звезди за умрелите.
заръмяват й мислите - гърбави скитници
като сълзи и дъжд след вълнение.
нарежда някакви далечни спомени
дълги като есенна покривка.
в утрото наречено копнеж
една дузина малки динозавърчета
чакат да кажат "обичам те".

пристяга мимика
завързва пулса
обесва въздуха за да възкръсне
по всички бухали и всички сови
изпраща имената на мъжете си.
самотно е дървото на сърцето й
с единствен плод на най-високото
по-близо до небето - думите
са птици с по едно крило.

отвъд...

нощта предизвиква бледи крясъци
в огледалото на най-дълбокия кладенец.
импулс за действие
момент за светлосини ириси
много кратък: като да и не
като яснота или очакване
като всичко останало.

човекът мълчи защото говори с тревата
дето хиляди малки колонии кротки
заспиват
и сънуват виолетови цветя на младостта.
той ги познава
той чете техния вестник
с вчерашна дата
но днес
когато навън реката проговаря
дърветата събличат погледите си
мелниците мелят кехлибар
и тишината в избата
е единствено убежище за прилепа.

в непозната поезия - познатите истини
близки като стъпките по изоставен плаж.
когато някой пристига внезапно
вратите нямат очи и ключалки.
всичко е една река от чувства:
виждаш
разбираш
докосваш...
и дори си представяш че камъчето
в обувката ти
вече не е там
че след този момент ще дойде
триумфът на разликите
на различните
на твоите себеподобни...

но това не е така. и няма как да се случи.
на хълма стоят чифт очи
крилото е едно
ръката истинска.
слепият художник рисува.
мъглата запушва дробовете на комините
комини без къщи
или къщи без хора
комини и хора - еднакви
пушат
мълчат
и изгасват.

луната е свидетел на всичко това.
но безмълвен.
жълтък ли е на страшно престъпление
или е око на съучастник
жълтият гущер
под камъка на нейния единствен
клепач?

кой ли би повярвал че смъртта и животът
са едно и също нещо...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kallushar
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-12-01 г.
прочитания: 186
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42736
   Съобщения: 179260
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59619
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Авто Обяви | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма
Онлайн библиотека | Предавател.ком