Eдин часа вече минава......сърцето покой не дава.......
Тялото едвам държи....отворени своите очи.....
За теб отново мисля Аз......Как остави ме да чакам в този късен час....
На излизане .....целуна ме ти......както случва се обикновено...
Обещание ми даде да се прибереш до 23:00.....но няма вест от Теб уви...
Телефона ти ........изключен ли е ? Не работи..........
Два без двадесет и малко минава.......а от Тебе вест няма.......в Мен и моята душа навлиза страха.........че може би Тази целувка била е твоята последна
И никога уви........отново няма да ме погледнеш Ти !!!
Едвам издържам вече Аз........затварям си очите малко по-малко уви......
Умората над Мен кръжи........усеща ,че съм слаб и иска Мен да събори....
Но не знае ,че не давам се Аз тай лесно.........оставам да чакам с нетърпение и до последен дъх, до когато си дойдеш Ти !!!
И вече 4 години стана ........няма ни вест....ни СМС........ни писмо ........
Може би прав бях Аз........последна целувка даде ми в този късен час !!!