На себе си станах омразна!!!

Да прося трошички от твойта любов,

да тръпне душата напразно,

без обич да ставам на страстите роб,

на себе  си станах  омразна!

Да нося в сърцето си обич и гняв,

разтърсваща , нежна магия,

в душата си семе на болка посях,

полях го с любовна магия!

Сълзи неизплакани в шепи събрах!

В душата е тъжна пустиня,

в оазис събирам минути на грях,

на страстите станах робиня!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf