Мигове на истина

Една вечер се прибирах в къщи след работния ден и на спирката на автобуса срещнах съвестта си.

Тя беше приела формата на просяк, от онези, които миришат лошо на алкохол и мръсотия.

Той ме изгледа и заговори:

-Ей, момиче, имаш ли минутка да ти кажа нещо?

Аз се смутих и първата мисъл през главата ми беше "махни се от тук", но в следващияъ момент си казах, че книгата не се съди по корицата и останах на мястото си.

Старецът взе ръката ми, целуна я и каза:

- Знай, има моменти, в който животът те кара да заставаш на колене и да просиш милост и подаяние,но за да достигнеш тези моменти си е имало причини.

Аз се огледах объркано, но продължих да стоя мирно с ръка положена в неговата длан.

Ръцете му бяха мръсни и загрубели. Лицето му бе белязано от недоимъка и страданията, но очите му бяха живи и блестящи.

Не знам дали беше от изпитият алкохол или от стремежът му за живот, но притежаваха сила...

-Искам да знаеш само едно.-каза той. Това е съвет, който ти дава един изстрадал и видял много човек като мен.

Всеки един живот е белязан с лоши и добри мигове.

Човек трябва да намира сили в себе си да ги посреща с отворено сърце и силна воля.

Всяка ситуация, в която попадаш ще бъде като изпитание за теб.

Не всеки път когато падаш ще има някой, на когото да разчиташ да те вдигне.

Но в живота ти ще има моменти, в който ще трябва да направиш своя избор. Да се довериш на хората, които те обичат или единствено на себе си.

Затова ги има миговете на истина. В тези моменти ти разбираш кой наистина е до теб, кой ти е приятел и кой не е.

Погледни мен, мислиш ли, че винаги съм бил това, което виждаш сега.

Не, аз бях един от многото, който направиха грешката да бъдат твърде заслепени от егото си.

Не можах на време да осъзная кои са враговете ми, кой е правилния път, по който трябваше да поема.

Мислех, че мен нищо няма да ме сломи. Никой няма да ме предаде, че винаги ще има хора около мен, който ще ме подкрепят.

Аз направих грешката и ги надцених. Не уважавах думата и съвета на никой около себе си. Правех се на велик и се чувствах всезнаещ.

И тогава всичко се срина.

Хората, на който вярвах безрезервно ме предадоха. Загубих всичко, което съм имал материално и всички ме изоставиха.

Тогава за първи път през целия си живот заплаках като малко дете. Събудих се от илюзионния свят, в който живеех и погледнах жестоката реалност в очите.

Нямах нищо, за което да се хвана. Нямах пари, нямах дом , нямах достойнство.

Никой не ми вярваше- та аз самият не си вярвах!

-Това, което искам да ти кажа е, да не допускаш да те заслепи материалното.

Стой здраво на земята и си отделяй време за малките мигове на истина.Те те приземяват на земята след поредната порция фалш на това време, в което живееш.

Прави си равносметка, кой е зад гърба ти. Къде се намираш, кой те лъже в лицето и кой ти е приятел.

Тогава, никога няма да ти се налага да преживееш това, което преживях аз.

----

Всъщност в онзи миг бях толкова стресната, че не осъзнах, че стареца вече е пуснал ръката ми и ме гледа с живите си очи.

Очи, видели толкова много...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf