Пеперудено дъждът прекършва себе си
като люляков цвят, превъзмогнал умората.
Вървят прилепнали юлски крилца несъбудени
и шепнат залез на тръстикови дихания.
Последвах неспособността им да са други,
осъвремених съзнанието си на спяща чайка
и стопих меда на трепетни пчелици,
истинно полазили сламената ми рокля.