Сега във мен боли...

Намерих те,

когато не очаквах.

И вярвах,

и не вярвах, че си ти.

Във този миг

душата ми заплака -

със най-щастливите в света сълзи.

И всичко вече

ставаше възможно.

И всеки изгрев

идваше с мечти.

И всеки залез

носеше спокойствие,

защото

все до мене беше ти.

Повярвах

в моята добра съдба.

Повярвах

в чудото на любовта.

Живеех като в приказка добра.

Събирах

и раздавах

красота...

Но

сякаш беше сбъркала съдбата.

Сънят се свърши

и си тръгна ти.

Отново

моята душа заплака.

Но с най-горчивите

в света сълзи.

Сега във мен боли...

И осъзнавам:

това е също

форма на любов.

Сърце, което

в обич е туптяло,

пулсира с тази обич

цял живот!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf