От душата ми
Обичам ви безкрайно, мили хора! Раздавам се за всички с лекота. И всеки час във мисли без умора поставям всички вас на висота. Любов и щастие безкрайни аз изпитах - направих всичко хубаво в живота свой. И болка, самота до край отпивах - изляха се като горчив порой. Защо когато всички сме щастливи забравяме, че колелото се върти и хубавото преживяване щом мине започват в нас душевните борби? Нахлува във живота ти човека и виждаш в него само красота. Обсебва той душата ти полека а после те оставя в самота... Законите на Мърфи препрочитам, поука има в тия редове. Защо така е? - вечно ще се питам - Към грешките ни кой ли ни зове? Не искам да живея, мили хора! Разбирам всичко, но оставам си сама. Във този свят без истинска опора аз правя избора си с лекота. В небето синьо искам да отида - на всичките съзвездия сестра. И слънце ще ми е сърцето а птица моята душа...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tedi70
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-12-03
прочитания: 211
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|