ТОВА СИ ТИ...

Погледнах слънцето и го попитах,

дали това си ти, любов дошла.

А то усмихна ми се и каза,

че душата в жар ще изгоря.

```````````````````````````

Погледнах небето синьо, ярко,

попитах го дали си ти.

А то засмя се, облачета прати,

душата си да отворя , нареди.

`````````````````````````````

И дъжд летен ме погали,

по устните, по тялото до кост.

И аз засмях им се, повярвах,

това си ти, сърце заби с любов.

```````````````````````````````

ДЖУЛИЯ БЕЛ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf