и мрак и нито капчица надежда,

около тях света им се руши,

а те забързани дори и не поглеждат.

Не искам да минавам аз от там,

но всички улици към тази водят.

Това е мястото на възрастния,знам,

но в нея като призраци те бродят.

В улицата на децата още съм,

преди години дори не забелязвах,

но вече сякаш нещо тегли ме натам

и неизбежно аз към нея крачех.

Не искам да се сливам като тях,

да стана сива и нещастна,

в очите ми да няма вече смях

и към света да стана безучастна.

Последна крачка и сега съм там,

на прага съм на улица "Самотна".

Щом нямам избор, то поне ще дам

от моя детски смях, искра последна...