Пламък в очите,
омраза в гърдите,
утеха ти е само
самотата и тъгата.
Колко лесно се погубва
любовта...
Колко лесно се заменя тя,
с капчица ненавист,
с тъмната страна
на човешката душа.
Огледай се за миг поне,
в очите погледни ме...
Открий в тях светлината,
която си загубил
и върни ми любовта, която ми отне,
без да се замислиш колко много
болка ми нанесе с това...