В Париж

Затворя ли очи се връщам винаги назад.

В дни пропити със спомен за теб.

Спомени за теб видяни в тъмнината.

И връщам се в Париж

на Айфеловата ти кула съм качена.

Притиснал си ме в своите прегръдки.

В ушето ми слова редиш.

В твоята магия пак съм уловена.

Ти знаеш ли, какво е да си спомняш,

когато много те боли.

Когато в очите ти се ражда буря,

а в главата ти разбиват се вълни.

В мислите ми пак гласът ти чувам ,

повтаряш ми "до мен ще бъдеш вечно ти"!

Как искам пак да бъда там, високо някъде качена,

дори и не на Айфелова кула.

Да ме прегръщаш сякаш съм единствена в света,

на която шепнеш нежни думички в ушето

изричайки заучени слова !!!

04.12.2007.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf