Здравей, Любов! От далеч дошла си. Вино нека да отпием във нощта. Седни, Любов. Направо ти кажи си: Защо си пак пред моята врата?
Веднъж рани ме лошо - два пъти аз ти отмъстих... Имаше и още много... Нито глътка ти не ми спести. После... Беше тук "завинаги", но не повярва си самата, и живота пак задигна ми... А да те срещна - чакаш на вратата.
Но влез, Любов. Не съм злопаметен. Опора ти невярна си в света.... Но здравей, Любов! Стоя пред теб безпаметен. Влез! Без тебе всичко носи самота....