Коренясват душевните плевелиСред посятите в нас безразличия.Отзвучах ли? Стопих ли се? Тлея ли?В мене липсвам.Така - за приличие...
Ще забравя съвсем, че съм съмвала - Разпиляно до будност момиче.Тичам в своята жива окръжност.Но отсъствам от себе си. Ничия.
Ти поспри! Само вик в тишината!Само щипка приложна магия... Да ме върне чрез тебе. Позната.И във теб...ще се себеоткрия...