Вятърът е фин, ефирен.
не го чувам, но виждам
танца му безспирен.
Клоните са като във картина -
неподвижни.
Навън самотен лист,
самотен вятър във комина.
Мислите ми са като река -
подвижни.
На самия връх
на стройната топола,
листец, като пряпорец се вее,
а дървото - гледка гола
в прозореца сивее...
Аз зная, че и последния ти лист
ще падне
есенно дърво.
Стих за тебе вая -
сезонно колело....