АЗ МОГА
Недей да отнемаш от мен светлината, аз мога пак и пак да запаля нощта! Да създам от угаснала, студена жарава нов пламък, без пепел... Само огън и страст! Недей да крадеш звезди от очите ми, не ще ослепея за прекрасния свят... Аз мога да събера букет от небето си и отново за всички да създам красота! Опитваш да вземеш нежността от ръцете ми!? Но напразно..., в тях има стръкче невен. Ще разцъфне във дланите, ще ме дари с мекотата си и те отново ще галят..., като нощен рефрен! И недей да рисуваш моите устни без блясък, без усмивка, без живот и без ягодов цвят... Сто слънца се усмихват на лицето, когато има кой да ме прегърне и дари с топлина! Не се опитвай да ровиш с кални пръсти в душата ми! Да раняваш сърцето и то да спре да тупти! Аз пак ще обичам! Аз съм просто такава... Жена, за която накрая теб ще боли...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: maria_ha
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-12-05 г.
прочитания: 772
точки: 93 ( виж далите точки )
коментари: 14 ( виж коментарите )
препоръчано от: 54 ( виж препоръчалите )
|