Бяла дневна светлина...
Боже, колко ярка...
С гаден вкус в пресъхнала уста,
помня смътно за поредна свалка...
(Със неясно чувство за вина.)
Тежък аромат на снощна риза...
(в суматохата се скрила под кревата)
Дъхът със мъка във гърдите влиза,
да вдигна нямам сили даже и ръката...
Замаян сякаш съм разбил стена
не смея да помръдна и главата...
Изведнъж стомаха спря да дреме -
идва неговото време за разплата...

Дявол, дявол да го вземе!...
И отново сам на себе си ще обещая
повече не ще... Не ще го правя!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nyama
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-12-06
прочитания: 182
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54630
   Съобщения: 260162
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86126
   SMS-и: 822
   Снимки: 5643