Във огъня пропуква лекои бъдника от скоро запламтял.На ум си казвам „Некадо утре да не е изтлял"
Богата е трапезата в душите, на думи скъпи сме сега,че тази нощ отварят се звездитеза мислено изречена мечта.
Че тази нощ със святото рождение,се ражда в нас и топлота,надежда в чисто откровение -от утре ще е по-добър деня!