Изгарящи сенки в светла полунощ

поливат моите сълзи всеки ден възроден,

до мен едни очи ми говорят,

очи дълбоки, изплакали толкова болки.

Едни очи все ме обагрят,

на приливи и отливи в мен блуждаят

и ми говорят нежно, самотно

за мигове дъждовни и мечти илюзорни.

Едни очи ме запълват,

изпиват всяка моя мъка,

самотни две звезди грейват

и съмненията в мен с топлина разсейват.

Очи на сърна нещо ми говорят,

блуждаят сред сенките на песента,

свирят мелодията на страстта

с любов премръзнала, любов на самота.

Едни ръце нежно ме прегръщат,

искат, плачат, извръщат се в съня,

объркани сенки в двама ни изграждат

нова, може би по-добра звезда.

И аз се оглеждам в тези светли очи,

днес виждани, а утре по пътя си поели,

две очи днес усещани, а утре в собствен вопъл изпращани,

две очи – любов, копнеж, тъга...