Моята любима

Моята любима е добро момиче.

Винаги усмихната и ведра.

Косите й с лъчите слънчеви се кичат.

И на радости е много щедра.

С погледа си лунен тя окъпва

всеки мрачен мой, безумен ден.

Всеки път от страх изтръпва,

ако нещо ме заплашва мен.

Моето момиче носи в шепите светулки

и с тях огрява моя път.

Вместо мене ще поеме всички болки

и ще носи със усмивка тежкия ми кръст.

И във моят дом е вечно лято,

щом момичето ми среща ме на прага.

С песните на сладкопойно ято,

вечер тя за своя ден разказва.

И как в живота да не съм щастлив,

щом моята любима е добро момиче,

и във всеки миг - добър или пък сив,

тя не спира мене да обича!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf