Есенна прегръдка

Гордо ни наблюдава, зеленикавият бор,
а ти се смееш, с гласа на дете,
в нежната прегръдка на старият двор,
се е подслонило и едно рошаво врабче.

С капките се радваш, потича и поточе,
в тревата се оглеждаш, мокри сме и двамата,
под нас се гушка, едно щастливо куче,
танцува ли и танцува оградата.

Усмихваш се, любуваш се на тази картина
треви се люлеят, малки светлини в небето...
Окъпана е всяка шипка, боровинка, къпина,
Колко бързо тупти сърцето...

Чисти бронзови лъчи, сякаш играят
със сивите пухкави, немирни облаци
роклята ти неусетно мокра и бяла,
започна, небрежно да извива къдрици.

Подтикна ли те нещо? Кой? Ти тичаш в полята,
танцуваме ли, в захлас на малко ято,
нежно впиваш поглед в мен, после в дъгата...
Нима има по-голямо от това богатство?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf