Вървя по бяла пътека
без цел , без посока,
без да зная къде
тя ще ме отведе.

Надявам се светът там някъде
да е по светъл и по красив,
хората да са мили и добри
и всичко да бъде прекрасно.

Моля се поне да няма болка,
каквато изпитвам аз в момента,
защото в случай , че има,
не виждам смисъл въобще да живея.

Слънчев ден, а всичко ме боли.
Плача аз от болка ,
а в същото време всички на вън
се радват на хубавия ден.

Често животът е пълен със сарказъм,
но това не значи ,
че трябва да се предадеш,
или може би точно това
трябва да сториш.

Вече се късам от болка
и се питам,колко струва
този страдалчески живот,
и струва ли си да съм жива.

28.12.2005г

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lady_1
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2005-12-27
прочитания: 212
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54625
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644