ОТ САМОТА... СЕ ОНЕМЯВА

Не съм отшелница
а до невъзможност
в самота живея.
Не си надеждата ми,
нито аз - но чакам някой,
за да се засмея.
С тихи стъпки нощем се
прегръщам.Сънищата ми
до будност са сами.
Затварят се с трясък
чуждите врати,а аз
броя -колко пъти ехото
след тях се чува.
Няма от кого да разбера,
дали съм жива , до кога?
Аз ли съм? Знам,че бях.
Май все още съм..Но
все сама.А птиците
съм чувала сами не пеят
на разсъмване.
Ако не дойда сутринта
на стъклото ти тревожно
да почукам...
Не съм виновна аз,
а моето мълчание.
Не се сърди!От самота
се онемява

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf