Сън

С нежна усмивка, крехко телце,

пред мен седи едно дете,

за помощ моли то, приклекнало до моето легло,

не се и чудя кое е то, оглеждам се сякаш в огледало,

и в миг отварям аз очи, спомен от съня в мен горчи,

слисана поглеждам аз навън, чувам телефонен звън,

приятелка добра обажда ми се с(със) молба,

съвета съкровен ми търси тя,

а щом разказах и съня, тя заплака без слова,

и изрече думи като че стрела, същия сън сънувала и тя,

а какво да правя аз сега, докато бях сама, сега сме вече двама..

дали да се радвам за това.. не не е за радост този сън,

повод за сълзи бе това, смъртта бе почукала на нашата врата,

и чудеше се тя, коя душа е по измъчена, коя със себе си да отнесе,

молех се аз да съм това, но решила беше тя,

невинната приятелка да откъсне от света...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf