ЦВЕТНА ТИШИНА

Тишината ми ражда цветя.
С пъстри багри, наситено живи.
Само теб е запомнила тя.
Твойте думи, от обич щастливи.

Беше роза, която пламти,
като въглен във огъня пукащ.
Беше лилия с нежни черти,
разцъфтяла над извор бълбукащ.

Беше лотос, събрал вечността,
в цветовете на мъдрост стаена.
А в лилавия дъх на нощта -
орхидея, копнежно родена.

Тишината ми ражда цветя.
Оросени, очите ми парят.
А в мечтите за миг красота
недочут те копнее цветарят.

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf