Вали първи сняг

Застинало в очакване небе
и сянката на слънце. Хладен вятър
сред голи клони стене - зло сърце...
Античен, призрачен театър.

По улиците спомени вървят
и заблудени чувства остаряват.
Листата мъртви по паважа спят,
сънуват залези, а после ги забравят.

И сякаш нещо важно предстои.
За него се приготвям цяла вечер.
В душата ми, в кръвта ми то мълчи
и лъха хлад като от леден глетчер.

Усмивка, тръпка...Боже, изведнъж
небето се разтваря променено
и много нежно, вместо блудкав дъжд,
валят снежинки. Става ми студено,

но съм готова да танцувам с тях.
Такава красота опиянява.
По вените ми плисва детски смях
и светлина, която всичко сгрява.

Вали...Прекрасен, светъл, първи сняг.
Очакваме го всяка нова зима.
И всеки път отново, пак и пак
се радваме - деца... Игра любима.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-12-10 г.
прочитания: 146
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7294
   Автори: 1950
   Произведения: 42759
   Съобщения: 180836
   Лексикони: 1843
   Коментари: 59659
   SMS-и: 763
   Снимки: 4486