Краят на едно приятелство

Говорим си...

а сякаш пеем:

аз тъжна песен – ти пък весела;

затова не можем да се разберем!

Твоето безгрижие умъртвява целия ти свят,

а ти нехаеш, не забелязваш дори.

А аз страдам безгласно и не мога вече да ти говоря,

Защото забрави и захвърли общия ни език.

Избра си нов живот и нови принципи....

Е, хубаво тогава...живей щастливо!

Но вече без мен,

защото аз искам като говоря да ме разбират

и да ми отвръщат.

Интересно ми е само...

когато дойде ред пак да заплачеш

и откриеш, че няма го моето рамо...

дали ще намериш подкрепата и опората,

които аз ти давах,

някъде в новия си начин на живот

?!

L

Обичах те!

Вярвах ти!

А ти ми открадна чувствата,

завлече ги надалеч...

и забрави ги там...забрави и за мен...

На М.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf