|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На баба
Безследно времето оставило е свойте пръсти,върху посърналото ти лице,тъгата и безверието се прекръстват,за да намерят пристан в твоето сърце.Животът ти навярно не е скучен,родила си все пак деца!Но истината е,че в бързината,облякла си се с майчината самота.Живееш в плен на свойта същност,а котките, са новите деца,ще можеш ли от миналото да възкръснеш,да издълбаеш кладенец за своята душа.Щастлива си!Но щастието е измамно!В очите ти докосвам самота.Тъгата с усмимката се сливат,за да изгреят в ново амплоа.За мен си вятър,който носи буря,но слънцето е в теб,затова го виж.Изтрий сълзите си и пей на воля,бъди щастлива майка и се дръж!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tutar
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-12-10
прочитания: 124
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45999
Съобщения: 204660
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4702
|
|
|
|
|
|
|
|
|
