|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Сбогом
Във замъка от приказките чуденмомиче хубаво в легло от рози спяло.Очаквало целувката на принца в бяло,ала прибързал, аз момичето събудих.И тя до мен вървя и вярваше във менпод ноемврийски дъжд с очи затворени.А после сгуши се в обятията ми отворенина спирката на отминаващия ден... Че ти предсказаната си за мен се вричах,посрещнах те в живота си със радост.И вкусил пръв от детската ти сладост,за прошка моля Другия, че теб обичах. Ти в звучен смях и в тихи сълзи ме облива,във полунощен грях безсрамно ме изгаря.Уви! Ще тръгвам, че свещта почти догаря.“Не се получи с нас...Бъди щастлива.” Ти спиш сега – завивам те полекаи мълчалив отправям се към моя сън.Разбирам аз – в сърцето ти не съм – да те забравя трябва, а не ми е леко. Но отминавам, бавнo стъпвам – чуй вятъра, за сбогом свири.И утрото – за другите настъпва,но нещо в мен завинаги умира...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ivosla
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-12-13 г.
прочитания: 124
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7285
Автори: 1946
Произведения: 42569
Съобщения: 172134
Лексикони: 1836
Коментари: 59321
SMS-и: 762
Снимки: 4433
|
|
|
|
|
|
|
|
|
