Отронена сълза се стече
в тъмнината и повлече
самотата,
тишината
и тъгата...
Остави бразда по лицето
от болка, което
се стягаше,
страдаше
и състаряваше...
А от вън дъжда натъжен
и сякаш смутен
валеше,
ромонеше