ПРЕМЕЖДИЯТА НА ЕДИН КРЪГ

Самотният кръг се надяваше, че някой ден ще стигне до нея - блестящата и чудна окръжност, която събираше в себе си цветовете на седем небета. Той никога не беше се замислял какво представлява тя и защо така силно го привлича. Понякога, отдалеч, наблюдаваше лъчите, които блестяха от повърхността на окръжността и тихичко в себе си мечтаеше, че може би един ден ще порасне и тя ще го забележи поне с един от лъчите си.
Мина време и самотният кръг наистина порасна. Даже от него вече се подаваха скромнички лъчи, с които той се опитваше да каже на кръговата вселена - "Ето, аз съществувам!" И един ден немислимото се случи. Светъл лъч от чудната окръжност беше докоснал скромните му лъчи. "Ела при мен!" - казваше му тя - "Искам напълно да те докосна като кръг и да видя с какво си преизпълнен!" И самотният кръг повярва, че това наистина е възможно. Подобно на балон, пълен с хелий, той се издигна нагоре към окръжността. И колкото повече я приближаваше, толкова по-студено му ставаше. Той беше напуснал топлината на скромната си координатна система и радиусът му се свиваше във все по-малка точица, едва забележима. И ето, че най-накрая кръгът стигна до окръжността. И флуиди от дълбок интерес излязоха от окръжността, като се опитваха изцяло да обиколят кръга и напълно да го проумеят. "Искам да те погълна!" - каза му окръжността. "Ела, и се опитай да блестиш с моите лъчи!" Кръгът се смути от думите й. Той никога не беше искал, нито мечтал за подобно нещо. "О, аз искам само да докоснем стените си!" - каза той. Но окръжността стана още по-настоятелна, тъй щото кръгът склони. И когато влезе в периферията й, тя мигновено съедини лъчите си с неговите, тъй щото двамата създадоха няколко общи лъчи. А когато самотният кръг се опомни, той забеляза, че в орбита около окръжността имаше много други кръгове, които го гледаха злобно и не искаха да приемат, че се е приближил повече от тях. Всеки от кръговете правеше всичко възможно да се върти спираловидно край окръжността и така да има постоянно приближаване към нея. А междувременно окръжността беше разгледала самотния кръг надълбоко - до самия му радиус. И като стрелна лъчите си точно в радиуса, започна по всякакъв начин да доказва, че е доминираща окръжност, а той като кръг трябва да възприеме нейното въртене, нейното излъчване и нейният начин на стоене в кръговата вселена. Това самотният кръг не можеше да приеме. Той никога не беше имал съкровено сечение с други кръгове. Колко по-малко - с блестящата и чудна окръжност, която го беше привлякла. "Ние сме от различни светове!" - каза й той, и продължи: "Не ме осъждай, че съм различен от теб! Аз съм просто един самотен кръг!" "О,о,о не говори така!" - реагира окръжността - "Всички живеем в кръговата вселена, и ни подхожда едно и също число. Числото Пи, което е константа, равна на 3,14! Просто се разширявай от радост, това е! И ми позволи да продължа да те прониквам!" Самотният кръг се отдръпна плахо и излезе от окръжността. После се засили към малката си координатна система, за да падне съкрушен от болка. От самия удар в стените на координатите хикс и игрек, продължили последователно четири пъти, той вече беше изгубил гладкостта на чертата си и се беше сплескал до най-обикновен квадрат с четири ръба. Беше време да си търси нова квадратна вселена...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf