Не сте сами...

„ Не сте сами- Как да изразим съпричастност към сънародниците ни в беда”

Нашето съвремие се среща с много различни болести. Честно казано, въпреки че сме най- висшите организми на тази планета, не можем да се справим с много от тях. Бедствие е обаче когато хората сами се погубваме… Всяка грешка се заплаща, но не и с такава цена. Това не е човешко, не е етично, хора сме все пак… Смърт… кои сме ние, че да отнемаме нечий човешки живот? В този толкова объркан свят, без справедливост, без милосърдие и разбирателство, не можем да очакваме нищо добро. Всички сме деца на една и съща земя. Произходът, историята дори и вярата ни е една и съща, въпреки че има различни имена. Трябва ли след като сме толкова близки да се нараняваме така? Какво печелим от разправиите, освен врагове? Вместо да си помагаме и да сме толерантни един към друг, ние гледаме да печелим на чужд гръб. Обръщам се към медицинските сестри… какво и трябваше да отивате там? Защо сами се забъркахте в това бедствие? Помислете, че може би и вие сте виновни. Но въпреки това аз предпочитам да се върнете тук. Ами либийците? Нима сте безсърдечни? Нима не виждате колко тъга нанасяте на народа? И те си имат деца и както вашите деца, така и ние страдаме. Колко кампании, референдуми, молби, фондации създадохме, за да се смилите. Нима не разбирате, че по този начин няма да си върнете здравето на децата, нито пък ще съживите вече загиналите? А сега какво се оказва, че искате пари и свободата на един убиец, в замяна на медиците. Родители, не не бих могла да нарека едни интересчии с такова свято название. Не бива да забравяме, че болестта се е разпространила в Либия още в началото на 90-те години. Все известно е че държавата е имала недостиг на необходимо оборудване. А и фактът, че са скрили състоянието на децата от семействата им е много интересно. Едва осем години след появата на тази зараза правителството се усеща да търси сметка и то точно от новодошлите лекари. Това е нещо като замисъл, предварително намислен план, една голяма машинация. Но какъв е смисълът да се продължава това дело, те са си излежали присъдите. А по принцип намирам вина и в нашето правителство, защото едва ли цяла година те няма да разберат какво се случва със медиците. Няма как да не са известени за ареста на сестрите, но тяхното късно реагиране обрича делото на провал. Обвиненията които са „лепнали” на невинните ни сънародници са безпочвени, както и е доказано в следствие. Ми смъртното наказание? Аве какви сме ние, че ши вземаме нечий живот? Ние ли сме го дали, че ние да го отнемаме? Това е безумие. Все пак не живеем с първобитно мислене и единственото определение на това нещо е варварство. Разбирам, ужасна е съдбата на заразените деца. Но точно, че нищо, абсолютно нищо не може да компенсира мъката на родителите. Аз поне така си мисля, едва ли има нещо което да ми донесе облекчение от загубата на рожбата ми, нито пари, нито нечия смърт. До такава степен са заслепени от желание за разплата, че да предпочитат да разменят един камикадзе за медиците. Абсурдно е това, един убиец, без никакви скрупули и неуравновесена психика не можа да се сравнява с невинни хора. Или парите, можеш ли да върнеш детето си дори ако имаш целия свят? Ислямската религия проповядва примирение, милосърдие и прошка, точно на това ги приканват както САЩ, ЕС, много други страни, така и Мюсюлманските ръководители. Прочетох едно мнение, което гласеше, че исляма се надига срещу християнството. Доказвам ви, че не е така. Тук религията няма значение, също така и политиката няма място в това дело. Но уви всичко се преобърна и от юридически проблем се превърна в политически. Толкова много страни искат освобождаването на сестрите, приготвени са средства за помагане на семействата на заразените деца. Правят се шествия, ние децата изразяваме мнение по въпроса. Какво още искат те, какво чакате вие- нашето правителство? Синът на Кадафи изказал своето становище, в което подчертал, че няма да има разстрел. Всички очакваме това да бъде обявено официално. Знам, че по отделно нищо не можем да постигнем, нито чрез песни, нито чрез стихове, нито чрез емблеми. Трябва да обединим силите си, да сме единни, както Господ ни учи. А защо не и да приемем предложението на Египетския юрист, който миналия път е написал обжалването на смъртната присъда. Ето и той ни казва да сме единни, защото само така можем да помогнем на сънародниците си. За мен те са невинни и като такива заслужават да се радват на живота, на децата и на свободата си. Нямам нищо против никого просто мисля, че не честно да се наказват хора, които нямат нищо общо с това бедствие. Както казват юристите- всеки е невинен до доказване на противното. Не може неквалифицирана медицинска система да прехвърля вината върху невинни добре обучени и квалифицирани служители за своята некомпетентност. Да ги използват като изкупителна жертва и да съревновават техния живот с този на децата, или на един убиец. Политика всичко е политика за мен. Нима има смисъл от толкова насилие, тъга и омраза. Всички сме хора и правим грешки постоянно, и дори тази грешка да е бедствие, трябва да можем да прощаваме. Знам че всеки си носи последствията от постъпките и винаги ще е така, но Бог дава и взема живота. Нито сме изостанали човекоподобни, нито пък нямаме разум, затова се обръщам към вас, освободете ги. И аз съм дете, и няма да ми е приятно родителите ми да са далеч от мен.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf