По улицата запустяла крачи едно момиче младо и красивои имаш чувството , че ще заплаче,дали било е някога щастливо?Къде ли в този час отива?Защо прикрива пътя на съдбата?Защо отпи от глътката горчиваи пожела да слее се със земята.Хората дори не подозираха,не знаеха те нищичко за неявиждайки я паднала зад ъгъла,да и помогнат даже и не смееха.Ръка протегнах , но тя не отговори,разбрах: душата и бе отлетяла.Съдбата си във гроба тя затвори, а улицата все така бе запустяла.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------