Пленница

В погледа и вече нищо не личеше,

тя гледаше , но никого не виждаше

в ръцете си държеше лист хартия

като дете мъничко плачеше.

Усмивка появи се изведнъж

и грейна силно нейното лице,

изправи се , протегна тя ръце,

а след това изгуби се в бездънното море.

А въздухът дори не трепна,

водата си остана тъй спокойна,

какво от туй ,че тя е мъртва вече,

че в плен на бездната се тя обрече.

Остана само лист хартия ,

носен от вълните там в без-края,

остана само избледнялото ОБИЧАМ ТЕ,

от нейния живот пренесен в рая.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf