И притъмня...

Душата си за тебе аз отворих,

изскърца тъжно тежката врата,

в очакване напразно  се помолих,

на нея да почука любовта!

Прозорците широко аз отворих,

набрах букет от слънчеви цветя,

с надеждата ,че ти ще отговориш,

но светлата магия отлетя!

И притъмня,а в мрака се посипа,

дъждът от неизплакана любов,

и в тъмнината лутам се опипом

и пада тя над мен като покров!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf