Самотност

Пак си сама.

Покривите на къщите очертават твоята самота.

Тъжна си.

Студени сълзи се плъзгат по нежното ти лице.

Отчаяна си.

Дали пак ще намериш любовта?

Той те излъга.

Обеща ти рай,

а бързо сложи на връзката ви край.

Не бива да плачеш за него.

Той сега е щастлив.

Обичан е в прегръдките на друга.

Тя го обсипва с нежни целувки.

Появяват се бръчки по лицето ти

при мисълта за топлите му милувки.

Не се измъчвай.

Недей да гърчиш стройното си тяло

под силната болка на отчаянието.

Нещастна си.

Косите разпилели са се по гърдите ти,

с ръце прикриваш слабостта си.

Ти носиш неговото дете в утробата си,

а той нехае.

Сипва отрова в раните ти.

Светът е мрачен.

Едва запазваш трептящата искра на спасението.

Няма надежда.

Той те остави.

Ти си сама.

Погледни в далечината и ще видиш звезда.

Блясъкът на устните ти изстива от любов.

А не можеш да го мразиш.

За обич си създадена.

Ще покровителстваш врага си

и за прошка ще го молиш.

Ала ти не си виновна.

Ти си беззащитна, крехка и сама.

Сама отново.

Сама завинаги.

(2005 г.)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf