Пясъчен спомен

Лежа си върху пясъка сега,
не знаеш как напомня той за тебе...
Не знаеш колко спомени навява
за времето,когато заедно бяхме...

Сякаш усещам около себе си мириса ти,
сякаш чувствам дъха ти по тялото си,
сякаш всичко е както преди,
сякаш заедно с тебе двама сме още...

Но за съжаление отдавна веч не е така-
не беше писано с тебе да живеем,
искахме го толкоз силно двама,
но това не бе съдбата наша...

Дните ми без теб са мойто наказание,
защото позволих да си отидеш от мене,
защото не ти дадах това,от което имаше нужда,
защото не бях това,което бленуваше с надежда...

Мога с други да бъда,
но сърцето иска само тебе,
не мога друг в живота си да взема-
празнината там от тебе
завинаги жива ще е...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf