Нарежи мига на хиляди фрагменти.
Не можеш ли? Не казвай.
Ще сгрешиш.
Очите ти са моите моменти,
в които бил си нежен.
Мой фетиш.
А аз се уча да прощавам,но боли.
Преди да зазори, кажи как дишаш.
Душата ми не иска да заспи,
а утрото с червени букви пише,
че огледало е тъгата,без страни-
обратни или лицеви. Отрязък.
Студено.
Сънищата - гарвани.Кажи
в небе от сняг, защо ме търсиш?!
Мразя...
Откривам нишки бели ей така,
в косата на споделяното нежно,
заспало тихичко на моя праг.Вина?!
Дали да предадеш,
е неизбежно?
От свличащи се камъни гърми
по хребет от звезди,угасли, бледни.
Били неземни някога...Почти.
Сега грамади само-черни, бедни.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-12-17
прочитания: 183
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54629
   Съобщения: 254893
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86131
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644